малко място за големи хора

Много често при мен пристигат хора с кученца на 6-7 месеца, дори и над година с молба за обучение, след като стопаните вече не могат да се справят сами. Разбира се, първите ми въпроси към стопаните са с цел да разбера малко повече за тях и техния любимец. При повечето от тях има няколко общи неща:

• кученцето е от порода, която е известна с „лесното“ си обучение (голден ретривър, лабрадор ретривър, бордер коли, австралийска овчарка, джак ръсел териер и др.)
• кученцето е било най-послушното кученце, когато е било бебе и към 6ия месец нещо се е променило
• стопаните са слушали всеки съвет, който „кучкарите“ в парка са им давали (в повечето пъти противоречащи си)
• стопаните не са наясно с нуждите на кученцата и тяхната порода

Ако потърсите в интернет „синдромът на послушното куче“ няма да намерите нищо, защото това е израз, който аз съм си измислила, защото с годините тренировки аз срещам едни и същи признаци при много стопани (и кучета) и трябваше просто да му дам някакво име, което да му подхожда! И нека все пак да обясня какво имам предвид с този израз.

Една обща история

Ще разкажа една история, която си прилича досущ с много други такива (всички лица в разказа са измислени):
„Когато Тоби дойде вкъщи – той беше най-милото и сладко кученце на света. През цялото време ни следваше, стоеше само до нас, научихме го на цели пет команди за една седмица и изпълняваше всичко! Когато започнахме да излизаме навън ходеше близо до нас, играехме си с топка, малко го беше страх от големите кучета и избягвахме големите паркове, но винаги беше много послушен. Водихме го през цялото време без повод и въобще не ни се е налагало да го викаме. Тогава, изведнъж дойде 6тия месец и стана катарзис! Кученцето се промени, от любвеобвилното мило животно стана ужасен динозавър, който хапе всичко, бяга от нас, кара се с другите кучета и не чува нищо, от това, му се говори.“

Е, сигурна съм, че сте чували израза за „ужасните 2“ при децата (the terrible twos) – периодите, в които се започва тръшкане, бебешки пубертет, искат всичко да правят сами, започват да се бият с другите деца и….много подобно на нашите деца и кучетата имат своите ужасни периоди, само че това се случва много по-рано – около 6тия или 7мия месец. И ако до този период вашият любимец е бил малкото ангелче, превръщането му в малкото дяволче най-вероятно ви идва съвсем изневиделица.

Бъдете подготвени!

Ще отделя един цял абзац, за да кажа, че точно в тези месеци се случват най-ужасните неща в живота на домашните любимци – изоставянето, изхвърлянето или завързването за верига в двора! По американска статистика (тъй като тук не се води такава) причина номер 1 за изоставянето на домашния любимец е невъзможността за справяне с обучението и характера на животното. И много от любимите пухкави „играчки“ отиват в приют още преди да са навършили и една година. Кученцата се взимат без нужната информация, без нужните умения, без желанието за работа с тях и това се отразява върху целия им последващ живот.

Кога трябва да започнем обучението на кученцето?

И тук идва моята роля – да се опитам да предупредя ВСЕКИ нов стопанин на кученце – кучетата се обучават от първия ден вкъщи! Да, правилно прочетохте – от първия, никога не е прекалено рано! Ако вие не научите кучето на това кое е правилно и кое не – то ще прави това, което то прецени. Ако вие не сложите някакви граници и правила, то кученцето ще се обърка и няма да знае кое може и кое не. Само си представете едно малко детенце, на което абсолютно всичко му е позволено – така и малките кученца трябва да имат до досега си само неща, които нямат да им навредят и няма да ги накарат да сбъркат. И под обучение нямам предвид „седни, легни, превърти се, скочи“, ами много по-важни и незабележими неща – името на кучето, внимание, стоене близо до стопанина. Започнете с наградки, даже аз препоръчвам цялата дневна дажба да бъде давана под формата на „награда“ за нещо хубаво, което кученцето е направило. Можете да погледнете ТУК за това как да храните кученцето само от ръка. Бъдете винаги консистентни в желанията си – или кучето може да се качва на дивана или не може. Няма средно положение.

Обучението на кучето не спира. Никога.

И тук прекрасната поговорка „Човек се учи докато е жив“ резонира прекрасно и в обучението на кучета. Кучетата се учат докато са живи, а ние също се учим от тях и с тях. Ако решите, че вашето кученце на 5 месеца вече е научило всичко необходимо за спокоен, социален живот и спрете да се занимавате с него, то на 6-7 месеца вече ще си имате едно кученце забравило почти всичко, което е знаело преди това. Последователност и постоянство, защото дори за един два месеца да се поотпуснете и да спрете да тренирате, то след това ще ви трябва поне още толкова, за да наваксате до предишното състояние. Мозъкът на кучетата много обича да работи – осигурете му го.

И ето още няколко съвета и правила в обучението на кучетата:

• НЕ повтаряйте команди (името на кучето също е команда). Трябва да успеете да накарате кучето да направи това, което сте му казали (с наградки)
• НЕ казвайте команда, ако знаете, че кучето няма да я изпълни – да крещите „Ела тук“ след куче гонещо котка е напълно безполезно, а по този начин обезценяваме и самата команда
• НИКОГА не се карайте на кучето, ако е дошло при вас, дори да сте го гонили половин час преди това. Кучето ви ще направи асоциацията, че ако дойде – ще бъде порицавано и следващият път ще се постарае повече да не бъде хванато
• Кучетата не говорят чужди езици, така че ако му кажете сто пъти „Ела тук“ и то не го изпълнява, не трябва да си мислите, че кучето е инат и не иска – то Не знае как и вие трябва да му покажете
• Казвайте командите с еднакъв и равен тон
• Вие трябва да сте „магическата зона“ за вашето куче. Там, където то получава награди, ласки, топки, играчки и всичко, което ви мотивирало вашият домашен любимец
• Давайте любов! Знам, че ежедневието на повечето от нас е много изнервящо и стресиращо, но нека не го прехвърляме на кучетата си, дори и те да ни прощават много бързо.

Ако имате каквито и да е въпроси или неясноти – направете консултация с професионален треньор или се запишете на курс по послушание. Аз съм на мнението, че човек никога няма да сбърка, ако отиде на тренировка и получи допълнителна информация. Дори вече да знаете нещата, които ще ви кажат там, ще имате самочувствието, че сте тръгнали по правилния път и ще успеете да изградите една успешна и здрава връзка с вашият любимец.