Много често чувам тази фраза: „А, вашите са родословни, така ли? То малко снобско е това.“ . И като го чуя изведнъж ми избива алергия към този човек, едно ситни червени пъпчици по лицето ми казват, че трябва незабавно да се отдалеча от него. Хората, които имат родословни кучета може би ме разбират, защото те са търсили развъдник, интересували са се от изследванията на родителите на кученцето им, може би са чакали да се роди кучило, въобще не е лека работа. Но защо на хората, които имат неродословни кучета им се вижда толкова снобарско, толкова аристократично?
Много често мои познати искат съвет от мен за кученца. Въпросите варират от коя порода да си вземат, от къде да го вземат, колко да е голямо до колко пъти да го хранят. От 15 години вече се занимавам с кучета и това определено е изградило някакво доверие към мен относно тази тема.
Напоследък обаче, няколко пъти чух, че хората не искали да си взимат кученце от развъдник, защото това е „ужасно място, където разплождат кучетата без да ги отглеждат и грижат за тях“. Реших да напиша пост за това, за да мога да разясня какво всъщност означава развъдник за кучета.
Последни коментари