Това е един предмет, който най-вероятно всеки един стопанин на куче притежава в дома си – купичка за храна на кучето. Само че дали наистина имаме нужда от нея? Ще Ви дам няколко причини да я изхвърлите или поне да не използвате купичката за хранене, докато не смятате, че кучето Ви е перфектно обучено (ако въобще има такова).
(още…)
Тази статия може и да излезе малко философски настроена, но истината е, че е много важна за успешното обучение на кучето. Всъщност, тя важи не само за кучешките ни проблеми, но и за човешките. Ако сте собственик на куче, няма как да не сте усетили тежестта на някои проблеми, които се появяват още в началото на отглеждането на животно. Ако има такива, които никога не са имали проблеми – моите адмирации и благородна завист! 🙂
Най-често срещаните проблеми при новите стопани са пишкането вкъщи, дърпането навън, хапането на ръце (и всичко , до което се докопат) докато са бебета, яденето на боклуци от земята и типичното „оглушаване“, когато викнем кучето навън.
Виждали сте онези картинки, които обикалят интернет, разделени на две и в едната част пише „Какво очакваме“, а в другата част „Какво се случва наистина“. Е, много психолози твърдят, че очакванията са лошо нещо и ни вредят. Когато стане въпрос за взимане на малко кученце, важи същото, моля не очаквайте едно мило, добро, послушно, възпитано, непишкащо, неакащо, нескимтящо, нецапащо, нехапещо, неразрушаващо и още много такива не…кученца. Ако случайно попаднете на такова – вие сте страшни късметлии. И сега много сериозно – моля Ви да се запознаете от-до какво представлява гледането на малко кученце, за да не сте от хората, които търсят спешно нов дом на новият член на семейството или да го изхвърлите на улицата… заради Вашите високи очаквания. За съжаление малко от кученцата доживяват щастлив и весел първи рожден ден, защото страдат от фаталната болест на нежеланието, защото са се провалили в представата за Ласи, Хачико, Бенджи, Марли или Рекс. Неинформираността във времето на технологиите си е чиста форма на безотговорност.
Този път ще направя превод на статия, написана от д-р Стенли Корен (Stanley Coren Ph.D., F.R.S.C.) – въпреки, че е най-добре познат на публиката с неговите бестселъри за кучета, Стенли Корен също така е уважаван учен и професор по Психология в Университета на Британска Колумбия. На мен лично много ми хареса:
Проблемът при кучешките боеве е, че хората които се опитват да разтърват кучетата не знаят как да се отнесат към проблема. Те действат прибързано и затова много често пострадват при намесата си. При опити за разтърваване на кучета от големи и здрави породи, могат да настъпят тежки травми, дори това да са кучета от принципно спокойните породи като Голден и Лабрадор ретривър. Ако се опитате да се намесите в кучешки бой, без да знаете какво правите, то тогава е силно вероятно да пострадате. Не беше и толкова отдавна, когато кралица Елизабет имаше няколко шева на ръката си от опит да разтърве бой между две от нейните коргита.
Много често чувам тази фраза: „А, вашите са родословни, така ли? То малко снобско е това.“ . И като го чуя изведнъж ми избива алергия към този човек, едно ситни червени пъпчици по лицето ми казват, че трябва незабавно да се отдалеча от него. Хората, които имат родословни кучета може би ме разбират, защото те са търсили развъдник, интересували са се от изследванията на родителите на кученцето им, може би са чакали да се роди кучило, въобще не е лека работа. Но защо на хората, които имат неродословни кучета им се вижда толкова снобарско, толкова аристократично?
Последни коментари