Случвало ли ви се е да отворите очи рано сутрин и навън да е тъмница… Изисква се малко време да се осъзнаеш къде си, кой ден е и какво става, но в момента, в който погледнеш навън и видиш тъмницата си казваш „Ох, вкъщи съм, спя и остава още време сън преди да звънне алармата…“. Тъкмо затваряш очи, мислиш си, че е минала само една минутка и чуваш добре познатата аларма, която започва тихичко и се засилва все повече и повече.
Това мисля, че се случва на всеки, който става всеки ден в един и същи час. Ако си лягаш в сравнително нормално време, в което можеш да се наспиш достатъчно, да посънуваш малко и даже мозъкат ти да се почуди какво да прави, биологичият ни часовник много добре знае в колко часа трябва да звънне алармата. И точно поради тази причина ставаш малко преди тя да звънне.
Аз открих, че това при мен стана около 2 месеца след като започнах да ставам всеки работен ден в 6:30 (понкякога и уикендите също). При мен толкова време отнема да си наглася биологичния часовник да спи до 6:25, но аз ИСКАМ да спя още 5 минутки! В тези 5 минутки стават толкова чудеса, разговори, почивки, влюбвания и всякакви приключения, че направо изпускам цял нов свят за това време. Единсвеният вариант да не се събудя преди алармата е да си легна толкова изморена, че да не дам време на мозъка ми да си почине и да реши, че еййййй сега трябва да ставаме!
Последни коментари