малко място за големи хора

Имам едно предупреждение – това не е статия за хора със слаби сърца. Не е статия, която има за цел да намеква, че някое куче не е достатъчно красиво, не е умно или не ще бъде обичано. Изцяло насочена към хората, които искат куче от дадена порода. Единствена ми цел е да дам информация, а пък информираното решение ще оставя на вас. И една моя любима фраза – „Неинформираността във времето на технологиите си е чиста форма на безотговорност“.

Членувам в много групи за кучета във всеизвестния Фейсбук и много често се натъквам на постове от типа „ето това е моето 40 дневно бебе кокерче (породата е ирелевантна), което вече ни радва“. Отдолу естествено има коментари, които питат как така толкова малко бебе ще бъде отделено от майката; коментари относно изследванията на родителите; от кой развъдник е взето; с колко ваксини е и т.н. В този случай обикновено стопаните на новото кученце се ядосват как може всички да ги заливат с такива въпроси и започва един УЖАСЕН спор в стил „моето кученце е хубаво и ще бъде много обичано“ или „те па вашите все едно са по-добри“.

Нямаме култура в България, нямаме закони за това, от къде може да се купи кученце. За жалост почти в целия свят е така, като тепърва някои държави започват да прохождат в тази насока, за да може да има яснота за новите стопани. Обикновено много стопани действат доста импулсивно, когато видят кученце в зоомагазин и искат веднага да го вземат или когато наближи Коледа и се сетят, че детето иска кученце. Не адмирирам тези действия! Взимането на куче трябва да бъде обмислена, сериозна, премерена покупка(или осиновяване) и може би най-важното – да бъде личен избор (не за подарък!). Това е отговорност за около 15 години, ежедневен разход, ежедневни грижи. Всяко животно заслужава отговорен стопанин, който да не го изостави, когато реши, че вече не му е забавно с него.

НЕ купувайте кучета от зоомагазини!

Когато минете пред някой магазин и видите тъжните погледни на едни малки кученца или котенца от вътре и нещо във вас се пречупва. И аз съм така, признавам си! Искам да вляза да го гушна и да не го пускам. Само че кученцата в зоомагазините са с неясен произход, с неясни здравни изследвания, гледани в един аквариум с още няколко други подобни кученца. Много от тях са с наличие на кожни болести, именно заради начина си на живот, а недай си боже от очни, сърдечни, ставни и какви ли не други. Питала съм – в зоомагазините НЕ предоставят никаква информация за родителите на кученцата. Кученцата най-често биват внасяни от чужбина, което го представят като огромен плюс и много хора се връзват и си мислят, че щом са от чужбина са много качествени екземпляри. Повечето от кученцата в зоомагазините биват купувани от т.нар. Puppy mills (ферми за кучета).

НЕ купувайте кученца от ферми за кучета!

На английски изразът за подобно място е „puppy mill“, който в буквален превод означава завод за кученца. На български език се е преобразувал във ферма за кучета, но дори това не мисля, че дава реална представа за това как се гледат кученцата на тези места. Заводите, фермите за кученца са нехуманни съоръжения за размножаване в голям обем на кучета – те изкарват кученца с цел печалба, игнорирайки нуждите на малките и техните майки. Говорим за ужасни, нехигиенични условия, в които се гледат всички кученца, а майките биват заплождани непрекъснато, независимо от здравословното им състояние. Много често кученцата пристигат прекалено рано (на 40 дни), болни от парвовироза (силнозаразно вирусно животозастрашаващо заболяване), корона вирус, гиардия, бълхи, кърлежи, дирофилария, кучешка кашлица и много други. Когато ги вземе новия стопанин, грижата за кучето и разходите по заболяванията му вече са негов проблем. Кученцата в тези съоражения биват гледани без нужните здравни грижи, без нужната социализация и без човешка любов. Както можете да се досетите, характерът на тези кученца се оказва много проблемен, в общия случай. Те не само са живели в ужасни условия, но не са били социализирани изобщо. Животът в клетка няма нищо общо с този в града и кученцата обикновено изпитват силен страх от всичко, което ги заобикаля в първите месеци. По никакъв начин не може да очаквате кученце от подобно място да прилича или да се държи като куче от породата, която сте си избрали (описано в стандарта държание). Ако взимате кученце от такова място, то ВИЕ лично поддържате техния бизнес. И за да не излиза сякаш си измислям, ще приложа няколко снимки от последно „разбити“ ферми за кученца и линк към последния разбит такъв в Бълария – Ферма по БТВ.

НЕ купувайте от посредници!

Много често чувам за хора, закупили кученце от Словакия, Унгария, Сърбия, обаче нямат никаква идея кои са родителите на тяхното кученце, кой ги е отглеждал, дали имат родословие и здравни сертификати или често някой им е казал, че имат родословие, но не са си го искали. Ако случайно попаднете на хора, които искат да Ви донесат страхотно кученце за малко пари от много хубав развъдник, по-добре имайте едно наум. Всеки официален развъдчик би поискал реален контакт на новия собственик – най-малкото той трябва да бъде вписан в екпортното родословие. Най-вероятно тези кученца идват от същите тези ферми, както и при зоомагазините.

Ами от междусъседското развъждане?

Не знам от къде е навлязъл този израз в ежедневието на кинолозите, но факт, ние така го наричаме – междусъседско (или домашно) развъждане. Това е когато някакви хора се срещнат на улицата – единият има женско куче порода примерно Немска овчарка, другият има мъжко порода примерно Немска овчарка, появява се химия между тях (стопаните, не кучетата) и се разбират при следващото разгонване да ги заплодят. Кученцата най-вероятно ще бъдат гледани доста прилично, ще бъдат раздадени на приятели, ще бъдат продадени в OLX за 200 лв, НО и най-вероятно никога няма да бъдат изследвани за генетични болести, за наследствени проблеми и разбира се няма да се знае дали наистина са Немски овчарски кучета. Да, ще имат подобна визия, но дали ще носят качествата, които би трябвало да притежава немското овчарско куче – това никой не може да знае. За характера важи същото, като при фермите – нямате идея какъв характер ще прояви кученцето, защото гените назад не са били контролирани. Ще дам пример, на който бях свидетел. Имах познат с ротвайлер и риджбек – две съвсем различни породи кучета, но пък бяха от различен пол. Един ден без да искат ги изпуснали и те консумирали своята любов, така че след 2 месеца се родиха кученца. И при кученцата не е като при хората, да се чудим дълго време на кого прилича – веднага си пролича. 3 кученца приличаха на ротвайлери, а 2 на риджбек. Е той, разбира се, ги продаде като породни ротвайлери и породни риджбеци, само че НЕ бяха. И когато след време новите стопанит срещнат още някой добър съсед и решат да се заплодят – най-вероятно резултатът няма да им хареса.

За мен най-големият минус на закупуването на кученце от човек без опит са здравните проблеми, които може да има кученцето. Развъждането на кучета трябва да следва определени правила и закони, за да не обричаме невинни четириноги души на страдания.

От къде тогава?

Местата, където има правила за това как трябва да бъдат развъждани породистите кучета, какви изследвания трябва да бъдат направени и с достатъчно познания за отглеждане и селекция са развъдниците. Пак признавам, че подборът на думата не е добър – най-правилната дума за развъдчик е селекционер. И да, казвам развъдчик, защото обикновено развъдникът е едно семейство, което има няколко кучета и е решило да направи поколения по правилния начин. Да вложи пари и енергия в запазването на породата и нейния вид. Развъдчиците винаги остават на разположение при каквито и да е въпроси, относно кученцето взето от тях, до края на живота на кучето. Аз все още често си пиша с развъдчичката на моите кучета (едното от които 10 годишно) и все още има неща, които тя разбира повече от мен. И все пак трябва да потърсите отговорен развъдчик, който да разбира и да се интересува от породата. Както във всяка една сфера, и в кинологията може да се срещнат безотговорни хора.

Родословните кучета са породисти кучета, с минимум 5 поколения назад ясни предци. Обикновено във всяка страна съществуват клубове по породите, които се грижат за всяка порода да има ясно написани правила, които да се следват, преди едно куче да бъде допуснато до разплод.

Екстериор

Всяко едно куче от предците трябва да е минало през няколко изложби за красота, за да бъде оценено от експерт. Експертът преценява дали кучето има недостатъци, които са в разрез със стандарта на породата.

Пример:

• кучето има само един тестис (генетична аномалия),
• кучето не се движи правилно, куца, „замята“ крака
• кучето има липсващи зъби (при някои кучета са позволени някои липси)
• козината на кучето не отговаря на стандартната за тази порода
• характер, който не отговаря на изискванията на породата
• всякакви изменения от нормалното състояние на кучето

Това са само екстериорните неща, или видимите с просто око. Искам да подчертая, че ако кучето е прекалено страхливо или прекалено агресивно, то не получава нужните оценки. Не само екстериор, но и характерът влияе много върху оценката на съдията. Ако кучето не отговаря на минималните изисквания, то не бива допускано до разплод, а някои от тези дефекти могат да попречат и на нормалното му съществуване.

Генетични изследвания

Ако всичко с екстериора е наред и кучето изглежда и се движи както трябва, идва ред на генетичните болести. Всяка порода има специфични болести, от които може да страда и преди да бъде развъдено едно куче трябва да се удостовери, че то НЯМА тези специфични гени. Ако кучето излезе положително за някоя генетична болест, то не бива допускано до разплод, с идеята да се ограничи до максисмум разпространението на това заболяване.

Здравни изследвания

Освен генетичните изследвания, има и други изследвания, които могат да бъдат изисквани, в зависимост от спецификата на породата. Най-честите са изследване на тазобедрена и лакътна дисплазия (разчитане на рентгенова снимка), пателарна луксация (рентгенова снимка), ежегодни очни прегледи (мануални), изследване за глухота с “БАЕР” тест, ехокардиография и други. Ако се открие каквато и да е аномалия от нормата за здраво куче, то не бива допускано за разплод.

Кучетата в развъдниците НЕ се плодят безцелно, не се заплождат всяка година и броят на кученцата винаги е много по-малък от тези във фермите. Повечето развъдници имат лист с чакащи хора, които могат да чакат година, даже две за кученце. Взимането на кученце става след подробен разговор с развъдчика, относно условията, в които ще се гледа кученцето. Кученцата се дават НАЙ-РАНО след втора ваксина, което е около 2 месечни, а много от развъдчиците ги дават и след 3тия месец. Това не е спонтанен избор, това трябва да е обмислен и отговорен избор. Ако сте притиснати от времето и трябва ВЕДНАГА да вземете кученце – отидете в някой приют и осиновете едно. Прегледайте групите във Фейсбук, има толкова много изоставени кучета търсещи дом.

Ами цената?

И това може би е една от най-важните и водещи точки за повечето хора, които искат да си вземат кученце. И както нашумялата напоследък фраза „CENA“, много често запитванията към развъдчиците започват с този въпрос. Ако продавам мартенички на сергия, най-вероятно ще очаквам първият въпрос към мен да бъде „А каква е цената?“. В случая с кучетата, ние поверяваме на новите стопани част от сърцето ни, безсънни нощи, много притеснения и грижа. И да, всяко нещо идва с цената си. Родословните кучета са скъпи, защото развъдчиците са се погрижили те да имат всички необходими изследвания, най-висок стандарт на живот, най-добрата храна, много внимание, обучение и изложби. Един мой много близък приятел, много известен съдия на кучета веднъж ми каза „За колкото и пари да продаваш кученцата, никога не би могъл да си избиеш парите, които си вложил в тях“. И това е така. Развъждането НЕ Е БИЗНЕС за развъдниците, това е удоволствие и хоби. Развъдниците влагат не само пари, влагат живота си в това да запазят така обичаната от тях порода, да може тя да изглежда по същия начин както е изглеждала преди 200 години, да има породен характер и да живее дълго.

Цената за родословни кученца варира, в зависимост от породата, но най-често в България кученцата струват около 1000-2000 лева, а ако в България няма такъв развъдник, от чужбина кученцата могат да бъдат на същата сума, но в евро. Ако си мислите, че това е много, че не можете да си го позволите, отидете в някой приют и разгледайте четириногите за осиновяване. Прекалено много душички търсят дом, за да поддържаме бизнеса и на тези, които продават евтино кучета, но не се грижат за тях. Ако много искате дадената порода, говорете с развъдчика, той може да ви осигури и план за плащане, ако прецени, че може да ви довери своето кученце.

Как да намеря развъдник?

Аз се занимавам с Родословни кучета, които са регистрирани под егидата на БРФК , която от своя страна е член на Международната киноиложка федерация – FCI . В сайта на БРФК можете да намерите email-ите на всички клубове, членки на федерацията, като за всяка една порода можете да попитате клуба да ви помогне в търсенето: https://brfk.bg/chlenove-brfk/.

Ако търсите порода, която я няма в България и искате да видите околните страни, трябва да знаете, че на английски развъдник се пише „kennel“. Ако търся развъдник за австралийски овчарки в Румъния например, ще напиша „australian shepherd kennel in Romania“.

Всяко едно куче заслужава здраве, любов и дом. Ако искате да вземете кученце дайте си някакво време, за да обмислите всички въпроси. Кучетата живеят около 10-15 години, това е постоянен ангажимент, постоянен паричен разход, изисква много внимание и любов. Парите, които ще дадете за кучето не са само първоначалното му закупуване, ами ежемесечни разходи за храна, обезпаразитяване, ваксини , превенция за дирофилария и много други. Но преди всичко – Вие няма да сте цял живот с това куче, но целият живот на кучето ще бъде с Вас. Постарайте се да го направите приятен и изпълнен с внимание и любов.