Какво е генната мутация MDR1?

Инжекция и лекарства

Като собственик на две австралийски овчарки ми се наложи да разуча доста въпросa за генната мутация MDR1, защото при тази порода тя е изключително често срещана (около 50% от кучетата са засегнати), а пък ако кучето е засегнато от нея, то някои лекарства могат да бъдат не само опасни, но и смъртоносни за кучето. В България напоследък зачестиха случаите на дирофилариоза (червеи в сърцето), следователно превенцията срещу тази опасна болест е много важна. Най-често използваният препарат обаче е Ивермектин, което е най-известното лекарство, предизвикващо неврологични проблеми, при кучета с копие на генната мутация MDR1.

MDR в буквален превод означава резистентност към множество лекарства (Multi drug resistance). MDR генът отговаря за P-гликопротеин , който е отговорен за предпазването на мозъка от токсични химикали, като не позволява на потенциално опасните химикали да навлязат в мозъка. При определени породи се наблюдава мутация в гена MDR1, която се изразява в чувствителност към Ivermectin, Loperamide и други често срещани лекарства. Кучетата с тази мутация имат дефектен P-гликопротеин, който обикновено отговаря за транспортирането на определени химикали извън мозъка. Дефектният протеин потиска способността на кучета да премахва някои лекарства от мозъка си, което довежда до натрупването на тези токсини. В резултат на натрупването им, кучето може да покаже неврологични симптоми като припадъци, атаксия или дори смърт.

Някои от симптомите, които могат да получат кучета с MDR1:

  • тежка диария
  • загуба на апетит
  • Анорексия
  • Повръщане
  • бедни рефлекси
  • загуба на равновесие
  • разширени зеници
  • повишено слюноотделяне
  • Летаргия
  • Припадъци
  • Кома
  • Смърт


Кучетата, които са с хомозиготен MDR1 ген (имат две копия на мутацията или в резултати от изследвания  -/-), ще проявят чувствителност към ивермектин и други подобни лекарства. Тези кучета винаги ще предават по едно копие на мутацията на всички потенциални поколения. Кучета, които са хетерозиготни (имат едно копие на мутацията +/-) също могат да проявят реакция към тези лекарства, но в по-големи дози. Шансът да предадат копие на мутацията на поколенията си е 50%.

Има много лекарства, които могат да предизвикат проблеми в кучетата с генната мутация MDR1. Следващите лекарства са изключително токсични за тези кучета:

  • Ivermectin (превенция и лечение на дирофилариоза)
  • Loperamide (Imodium, често срещан продукт против диария)
  • Doxorubicin
  • Vincristine
  • Vinblastine (използва се при лечение на рак)
  • Cyclosporin (имуносупресивен агент)
  • Digoxin (лекарство за сърце)
  • Acepromazine (успокоително)
  • Butorphanol (болкоуспокояващо)

Следващите лекарства също могат да предизвикат реакция, но обикновено не толкова тежка, колкото предишните:

  • Ondansetron
  • Domperidone
  • Paclitaxel
  • Levofloxacin
  • Mitoxantrone
  • Etoposide
  • Rifampicin
  • Quinidine
  • Morphine

Не само австралийските овчарки обаче могат да страдат от тази мутация. Ето списък на породите, които трябва да бъдат изследвани дали я имат:

  • Австралийска овчарка
  • Бордер коли
  • Коли (късокосместо и дългокосместо)
  • Английска овчарка
  • Дългокосмест уипет
  • Овчарки МакНаб (МакНаб коли)
  • Староанглийска овчарка (Бобтейл)
  • Шетландска овчарка (Шелти)
  • Немска овчарка
  • Американска бяла овчарка

Лично мое мнение е, че ако сте си осиновили куче, на което няма как да знаете предците, и имате възможността да пуснете такова изследване – по-добре го направете. Знанието и превенцията, когато мутацията е налице, могат да спасят живот.

За жалост в България все още не всички ветеринари са запознати с породите или по-специално със специфичността на някои от тях. С увеличаването на броя на кучета, които могат да имат MDR1 се увеличава и броя на информираността, но е нужно самите стопани ВИНАГИ да предупреждават, когато ходят на ветеринар, че тази порода може да бъде чувствителна към някои лекарства (и да си имат списък, който да покажат). Съществуват тестове, които могат да установят дали кучето я има, дали е носител или дали тази мутация я няма в неговите гени. Най-близката лаборатория около нас се намира в Словения – http://www.slovgen.sk/kontakt/ и цената на изследването беше около 30 евро през 2015 година. Предполагам, че вече и някои ветеринарни клиники предлагат услугата за вземане и изпращане на проба, но когато аз изследвах моите това беше най-удобният начин.

И въпреки всичко дори кучето да има две копия на мутацията и да знаете, че са алергични към дадените лекарства, то това не влияе по никакъв начин на качеството на живот на кучетата. Единственото, което се изисква от стопаните, за да имат щастливи и здрави кучета е да предупредят ветеринарите и да знаят основните лекарства, към които кучетата могат да проявят реакция. И разбира се, да си отглеждат любимците с много любов и внимание!

Последни публикации