малко място за големи хора

Хич не обичам да съм вулгарна, за което искрено се извинявам, но тази фраза така ми се наби в главата, че не можах да я пропусна.
Днес рано сутринта в работата беше закачена една картинка на бялата дъска :

Прекрасно е, че хората знаят, че православните християни празнуват Трифон зарезан на 14 февруари, празникът на виното, даже и аз ще пийна една чашка поне.
Въпросът, който обаче се надига в главата ми е защо трябва толкова да мразим Св. Валентин?

Хората, които са във връзка го харесват(визирам жените), а тяхната половинка обикновено не, защото за мъжете това е ден, в който трябва да направят нещо, имат задължение, налага им се да измислят нещо за този празник, защото иначе ще останат на сухо дълго време. И за съжаление тук се вижда разликата в мисленето, какво иска мъжа за празника? Свирка и филмче. Какво иска жената за деня на влюбените? Вечеря в някой хубав ресторант, рози, шоколадови бонбони, романтична картичка, нежни думи, някакъв подарък(ако може голям, скъп и безсмислен) и може би секс с любов същата вечер. Е… съжалявам дами, но май разбиранията доста ни се различават, нали?
Е аз се включвам към инициативата за мразене на св. Валентин. Не защото имам нещо против празника, не съм и много строго православна християнка, просто не искам да има ден в годината, в който мъжете да се чувстват длъжни да ни угаждат. Това трябва да е всеки ден, не само днес. Не трябва да има ден, в който той да иска да се прибере вкъщи, но да е длъжен да се държи така, както някой е казал, че трябва.
Любов, дръж се както искаш, защото в противен случай ти не си това, което си, а това, което обществото иска от теб ;). Много по-зле се чувствам, когато днес си перфектен насила, а утре…пак си себе си, но нищо общо с днес.
Обичам розови балони, червени рози, вечеря на свещи, разходка с колата, нежни думи и смях…но не ги обичам само днес, обичам ги всеки ден.