Намусени сутрини

Много често(да не кажа всеки ден) ми се случва да отида сутринта на работа, заредена с усмивка, тананикайки някаква любима мелодия и излъчваща позитивна енергия… За жалост обаче това е голяма рядкост, особено в България. 

Защо това трябва да е така? Аз не мога да разбера защо трябва да прекарваме една много голяма част от деня в съжаление, че сме на работа, в университета, в училище…? Не си ли избираме сами как да се чувстваме в дадена обстановка. 

Някой тук ще каже, че работата е да се печелят пари, но аз съм на мнението, че човек си пропилява живота, докато си мисли как един ден ще спечели пари, за да може да му се наслаждава по-натам. А къде остана ”сега”?

Защо да не си кажем, че сме щастливци, че живеем, че работим, че се наслаждаваме на живота… Нормално е да съм нещастна, ако всеки ден си мисля колко ми е неприятно, че съм на работа, че ставам рано, че някой изисква нещо от мен. Ако толкова не ме устройва винаги има  и други варианти. 

В днешно време даже се смята за ненормално, ако човек е доволен и щастлив с работата си, но защо?

Сам избирам съдбата си..и имам право да съм щастлив. Никой не може да ми го отнеме… А не! Има кой! Само и единствено аз!

Последни публикации