малко място за големи хора

Напоследък все по-често чувам думи от рода ”луда, ненормална, побъркана” и подобни по мой адрес. Чудя се какво поражда тази реакция към мен. Е…единственото ми обяснение е, че аз правя това, което искам; имам енергията да правя това, което искам и не се срамувам да го правя.

Да призная първо, че съм рокаджийка по душа, обожавам музиката, обожавам танците и всичко, което те кара да изпитваш положителни емоции! Много често ходя по софийските рок клубове и се наслаждавам(абе…не винаги) на добрата жива музика и естествено оценявам усилията, които са положили членовете на бандите. 

Доста често се случва да няма много клиенти в бара и публиката на групата да се състои само от техни познати. 

Когато видя, че групата се приготвя да свири аз започвам да пляскам, да викам за тях и такива ”щури” неща…Само че странното е, че в повечето случаи аз съм си единствената… Започват да свирят и аз танцувам, пея си, пригласям, крещя, забавлявам се… обръщам се и това, което виждам е цяло заведение, седящи или подпряли се на масите. Да, има усмивка на лицата им, изглежда сякаш се забавляват, но в следващия момент аз съм тази, която е странна, защото танцува и се забавлява….дали? 

Нека да съм луда, нека да подскачам и всеки да ми се смее, нека да куфея и крещя, но нека никога не ставам скучна, седяща на масата, мислеща колко ме е срам да стана. И все пак на края на вечерта аз съм човека, който излиза с усмивка от заведението, все още тананикайки си песните, а другите… е те излизат все още мислейки за проблемите си.