малко място за големи хора

Много добре се сещам за една случка, когато бях дете, случка от която дори все още се чувствам засрамена… Да съм била на около 10/12 години. Един слънчев летен ден майка ми ме изпрати до магазина да купя нещо (вече не се сещам какво) и ми даде доста от хартиените тогава левчета. Когато се върнах от пазара се опитах да скрия едното левче, за да си купя нещо за мен след това. То е ясно, че майка ми ме хвана в лъжа, но наивното детенце в мен си мислеше, че всичко може да мине. Когато разбра, че съм скрила левчета ме попита ”това ли е цялото ресто”, аз естествено отговорих положително. Тогава майка ми каза ”Знам, че си скрила един лев, и искам да го задържиш, след като си мислиш, че за тази цена си заслужава да ме лъжеш и да губиш доверието ми.”… Обърна се и излезе от стаята. Повече нещо не споменахме за случая, като и аз не посмях да върна левчето, защото ме беше срам. Беше ме срам от себе си и от това, което бях причинила на ”мама”. Не беше важна стойността на паричката, а неудобството, недоверието и старанието да поддържаш после лъжата.

Толкова е по-лесно да казваш истината. Не ти се налага да помниш хиляди лъжи, които те объркват и се чудиш на кого точно какво си казал. Истината боли, но лъжата боли много повече, а и е много по-трудна за поддръжка. Нека се замислим защо лъжем? За да се харесаме на другите? За да скрием нещо неприятно, което сме направили? За да се представим за някой друг? За да объркваме другите или просто за собствено удоволствие? Мисля, че нито едно от тези неща не си заслужава. Защо да ни харесват другите, ако сами не се харесваме? Дали най-близките ни приятели ще продължат да бъдат такива, ако ни хванат в лъжа? Ще простят веднъж, два пъти, но докога?

Да изречеш лъжата е лесно, защото не влизаш в обяснения защо, какво и т.н. , но последствията почти винаги са много неприятни, понякога непоносими.

Да кажеш истината е трудно понякога, но последствията са естествения ход на нещата и в повечето случаи просто успокояващи душата.

Но естествено всеки сам преценява дали иска да е човека, на когото никой не вярва, не разчита, но пък харесва,  или този, чието мнение винаги е искрено и хората го уважават. Аз определено се опитвам да бъда от вторите…