малко място за големи хора

Когато забременях, много се притеснявах как ще поднеса новината на роднини и приятели. Не знам защо, но чувствах, че това си е мой личен казус (и то си е така) и даже не исках да споделям с никого, докато не започне да ми личи вече. Но, за съжаление, нямаше как да се избегне, затова реших да се позабавлявам. На някои приятели съобщих по странни начини, просто за да им видиш изражението, казващо „ама…наистина ли???“, други разбраха от малко по-баналния в днешно време начин – Facebook, a трети – чистото и просто „Бременна съм.“.

С роднините стана по почти баналния начин. Бяхме се събрали някъде и ние изчакахме точният момент да им съобщим новината. След това, естествено, следваха радости, прегръдки, честитки и усмивки по лицата на хората. Чак не очакваш, че някой друг толкова много се радва за теб и твоят партньор.

В повечето случаи хората казват “Честито, да ви е живо и здраво детето, всичко да мине нормално…“ и други подобни. Но има някои искрени реакции, които мен ме накараха да се превивам от смях.

Реакция номер 1: Бях в една позната, да ѝ изкъпя кучето. И докато къпах прекрасницата ѝ, подметнах, че скоро може и да не мога, защото съм бременна и ще ми е трудно. Ответната реакция беше “Ей страхотно! Къде?“. Както бях клекнала, просто седнах на дупе и започнах да се смея. Не съм сигурна, че беше просто смях, това беше примес от хълцане, сълзи, недостиг на въздух и смях. Това, което момичето имаше предвид е, защо съм толкова слабичка, аз бях вече в 5 месец, но си признавам, че „Къде“ и мен ме остави безмълвна.

Реакция номер 2: С моя приятел бяхме в апартамента на техните, като току що от Германия се бяха прибрали племенницата му и майка ѝ. Вече си бях „видимо бременна“, но докато им кажем се опитвах да се прикривам някак си. Когато моят приятел им каза, че племенничката му ще си има братовчедче, малката скочи от дивана и веднага отиде да го прегърне, а реакцията на майка ѝ беше безценната. Секунди чудене, вдигане на вежди „О, наистина ли? Страхотно! Ей това е хубава новина!“, след което се обърна към мен и ме попита „Ама ти ли?“. E, аз се опитах възможно най-бързо да отговоря „Искрено се надявам да съм само аз!“. Не съм сигурна, че тя реално чу отговра ми (и може би по-добре), но аз определено си се смях (дори самичка).

Реакция номер 3: Бях на киноложка изложба, явно на първата, на която вече ми личеше коремчето. В един момент към мен се засили една позната, с която сме се виждали само на подобни мероприятия. В началото помислих, че ще ме поздрави, че ще ми честити, както всички останали, но съм грешала… Тя се протегна към мен, сложи ръка директно на корема ми (не си мислете, че на бременните им е приятно!) и почти извика „Я, какво имаме туук???“. Истината е, че след шока някой да ти наруши личното пространство, и смеха, който ме завладя след въпроса отговорих „Еми, какво да имаме, кученце :D“. Все пак бяхме на киноложка изложба, не е ли нормално да има кученца там? Тя започна да се смее и да ми честити, да казва колко се радва и че това е най-хубавото нещо на света. Не повдигнахме отново въпроса какво има там…

Реакция номер 4: Вече в шести месец, се запътих към маникюристката ми (при която ходя през около две седмици). В момента, в който влязох в салона, все още облечена с всичките катове дрехи, нужни за зимата, тя се провикна от вътре „Ти имаш бебеееееее!“. Първичната ми реакция беше да се огледам, да видя дали няма някой друг с бебе, но очевидно репликата беше адресирана към мен.
За първи път ми се случи някой така да откликне на подутинката ми 🙂 Беше приятно да се сетя, че не съм просто понапълняла, но и отглеждам малко човече в себе си.

Радвам се, че хората така искрено реагират на някои новини и много се надявам до края на бременността ми да има още случаи, с които да мога да направя този пост по-пикантен!