малко място за големи хора

Представете си един леко идеалистичен свят, в който на кучешката полянка всяко куче слуша стопанина си. Когато някой си викне кучето то застава пред него, вдига влюбен поглед нагоре, гледа и мига, и чака… Чака своята награда.

Не зная защо, но в България много собственици очакват кучетата да работят „безплатно“, да слушат безрезервно и да обичат безкрайно (това в повечето случаи е така). Много често на разходки ми се случва някой друг кучкар да ми каже, че щом имам награди, то е ясно, че кучетата ми ще слушат, неговото не слушало много, но пък той „гордо“ не използва подкупване, а основно… Страхопочитание.

Позитивното обучение набляга в много голяма част на това да разберете какво точно мотивира вашето куче. При всяко куче е различно и за някои от тях похвалата, играчката, дърпането или малко игра могат да бъдат огромен стимул за работа. Храната обаче в много голям процент се оказва най-голямата мотивационна сила за кучето и може да се използва както за оформяне(shaping) на желаното поведение, така и за подобряване на нежелано такова.

Храната е толкова ефективна при обучението на кучета, защото когато кучето подуши или види храна, то нивата на допамин в мозъка се покачват и стимулират кучето да търси и да върви в посока на храната. Допаминът е невротрансмитер, който отговаря за зависимостите към веществата, регулирането на поведението, мотивацията и познавателната способност.

Разбира се удоволствието от храната и покачването на допамина в мозъка зависят и от „качеството“ на храната. Понякога е нужно стопаните да бъдат много изобретателни в приготвянето на кучешки награди, защото гранулите понякога нямат този ефект на силна мотивация. Едни от най-любимите на моите кучета награди са пилешките дробчета и кренвирши, като обаче аз съм късметлийка, защото и най-обикновена суха храна върши същата работа. Аз силно препоръчвам докато кученцата са малки и през цялото време трябва да се занимаваме с тях, цялата храна да идва от нас под формата на награди – http://blog.svetla-handling.com/throw-the-bowl/.

„Но ако нямам награди кучето няма да ме слуша“.
Когато някой стопанин ми каже така, го карам да си представи следната ситуация: отивате на работа един ден и шефът ви казва „Мили работнико, знам колко обичаш тази работа, затова от днес решавам да не ти плащам заплата, ще ти давам храна и подслон, но нищо допълнително, а ти трябва да работиш, защото много ти харесва тази работа и ти носи удоволствие“. Можете да си представите реакцията на всички хора, нали? А защо кучетата да ни слушат тогава? Разбира се, ако се случи веднъж, два пъти, най-вероятно ще си помислят, че е случайно, но ако се случва постоянно, то и тяхното послушание ще изчезва за постоянно. Също така винаги съветвам стопаните, ако нямат наградки в себе си, то по-добре да не изискват много от кучетата си, след като не могат да ги поощрят.

И ДА! Винаги ще са ви малко мазни джобовете или ще носите допълнително пликче с награди; когато някой иска да се здрависа с вас ще казвате“съжалявам, но са ми лигави ръцете“; ще миришете винаги на кучешки наградки и ще употребявате много мокри кърпички, но пък най-вероятно и вие и кучето ви ще сте щастливи, защото се слушате и награждавате. Заредете се с награди и се наслаждавайте на всяка разходка!