малко място за големи хора

Днес, докато разхождах моята невероятно луда Чери (австралийска овчарка) минахме покрай едно вързано на каишка кученце, на което явно много му се играеше. Както винаги моята лудетина беше готова за игра и започна да прави надбягване с вятъра в кръг около другото куче, за да го примами да я гони. Собственичката на другото куче се смееше, докато нейният красавец я разнасяше насам-натам, опитвайки се все пак да докопа рунтавото дупенце на Чери. След около минута ми стана жал за жената (вътреше се като ветропоказател при ураган) и извиках Чери, за да не дразним повече кучето. Тогава тя каза една от любимите ми фрази, говорейки на любимеца си „Когато се научиш да слушаш и ти ще си пуснат така да си играеш“. Страхотен пример за изключително грешно възприемане на домашния любимец.

Дами и господа! Кучето няма как само̀ да се научи да слуша…Послушанието е нещо, което ние искаме от него, кучетата нямат телепатични способности, за да могат да прочетат и интерпретират нашите мисли, камо ли след това безприкусловно да ги изпълнят. Да не говоря и за това, че всеки човек и всяко куче са различни, те трябва да намерят общ език и при почти всички има разлики.
Има няколко техники за обучение на кучето, но нито една от тях не включва кучето само̀ да се досети какво иска човека, без той да му подскаже по някакъв начин, че това е желано поведение (кликер тренировките наподобяват подобен подход).
Опитът ми със стопани показва, че много от тях си мислят, че когато говорят на кучето – то ги разбира; викат името му по 5-6 пъти без реакция от негова страна; повтарят му една и съща команда, очаквайки, че то я знае. Кучетата разбират много, но искат и малко помощ от наша страна затова.

Едно от нещата, с които трябва да се запасим е търпение. Сигурна съм, че всеки е чувал, че обучението на куче изисква много търпение. Е, най-сетне един верен мит! Търпението ви трябва, за да покажете на най-добрия си приятел какво искате от него и да сте готови да го покажете много пъти. Най-често стопанинът бърка някъде при обучението на кучето, или иска прекалено бързо то да се научи на нещо; или очаква то да го разбира, без да му е показал достатъчно еднозначно какво иска от него; или не му дава награда при правилно изпълнение; или очаква то да помни командата, без да я повтаря и тренира. Още една Голяма Грешка: стимулът! Винаги, когато искате от кучето да научи нещо ново трябва да имате подобаваща награда! Не говоря само за награда под формата на храна. Вие трябва да познавате най-добре на какво би се зарадвало вашето куче, дали ще е храна, пръчка, топка, емоционална награда или прегръдки, но трябва да е нещо по-значимо за животното. Допълвам само, че комбинирано с наградата винаги трябва да има и едно голямо „Браво“ (или каквато и да е друга дума в този стил), защото не можете да повярвате каква положителна енергия ще усети кучето, при изказването на емоция от ваша страна (особено ако го кажете искрено!).

Ако искате да имате послушно куче, което да изпълнява дори една-две команди, трябва да му покажете какво искате от него и повярвайте ми, да крещите „Ела тук“, докато то бяга в другата посока и не планира да се върне, не е начин. Трябва да го научите как се прави „Ела тук“, и нарочно използвам думата „прави“, защото кучето трябва да знае дейността „ела тук“, а не звученето на думичките, но затова по-натам в някоя друга статия.