Малко кученце

Искате кученце?

Виждали сте онези картинки, които обикалят интернет, разделени на две и в едната част пише „Какво очакваме“, а в другата част „Какво се случва наистина“. Е, много психолози твърдят, че очакванията са лошо нещо и ни вредят. Когато стане въпрос за взимане на малко кученце, важи същото, моля не очаквайте едно мило, добро, послушно, възпитано, непишкащо, неакащо, нескимтящо, нецапащо, нехапещо, неразрушаващо и още много такива не…кученца. Ако случайно попаднете на такова – вие сте страшни късметлии. И сега много сериозно – моля Ви да се запознаете от-до какво представлява гледането на малко кученце, за да не сте от хората, които търсят спешно нов дом на новият член на семейството или да го изхвърлите на улицата… заради Вашите високи очаквания. За съжаление малко от кученцата доживяват щастлив и весел първи рожден ден, защото страдат от фаталната болест на нежеланието, защото са се провалили в представата за Ласи, Хачико, Бенджи, Марли или Рекс. Неинформираността във времето на технологиите си е чиста форма на безотговорност.

(още…)

самоед

Кучето НЕ се учи само̀

Днес, докато разхождах моята невероятно луда Чери (австралийска овчарка) минахме покрай едно вързано на каишка кученце, на което явно много му се играеше. Както винаги моята лудетина беше готова за игра и започна да прави надбягване с вятъра в кръг около другото куче, за да го примами да я гони. Собственичката на другото куче се смееше, докато нейният красавец я разнасяше насам-натам, опитвайки се все пак да докопа рунтавото дупенце на Чери. След около минута ми стана жал за жената (вътреше се като ветропоказател при ураган) и извиках Чери, за да не дразним повече кучето. Тогава тя каза една от любимите ми фрази, говорейки на любимеца си „Когато се научиш да слушаш и ти ще си пуснат така да си играеш“. Страхотен пример за изключително грешно възприемане на домашния любимец.
(още…)

За мен и кучетата

Още от малка съм отраснала с животни…куче, котка, рибки, костенурки, общо взето всичко, което можеше да се донесе вкъщи. Първото ни куче живя 11 години и беше немска овчарка – изключително умно куче. След като разбрахме, че не и остава още много живот с майка ми си казахме, че ще „пробваме малко и без куче“, да видим как ще е. Е определено не успяхме да издържим много. До колкото си спомням се мина около месец, преди да си взема следващото куче – Ардън, бяло хъски.

Но още от преди да взема Ардън, аз вече бях започнала да се занимавам активно с изложби, обучение на кучета, грууминг, а бях още малка – на около 13 години. Хората, които ми дадоха напътствия и ме съпровождат и все още в кинологията са Злати и Нина. С тях започнахме и според мен никога няма да можем да се отдалечим.
(още…)