В кучешкия парк

Поведение в кучешкия парк

Почти всеки собственик на куче (или две) се опитва от време на време да среща „детето“ с други себеподобни, за да си поиграят. Най-често тези срещи се осъществяват в кучешки паркове и градинки. На мен често ми се случва да си тръгвам от подобни места, защото се появява някое куче, върху което нямат никакъв контрол или собственикът си мисли, че „те сами ще се оправят“ и настава олелия. А все пак паркът е за всички 🙂 Заглавието на статията е поведение в кучешкия парк и то е не толкова поведението на кучето, колкото на стопанина му.
Е какъв е етикетът, който би трябвало да спазваме в кучешкия парк?

(още…)

„Де“социализация на кученцето

Когато си вземем малко кученце, все по-често развъдчика (или собственика на родителите) ни казва, че е много важно да социализираме кученцето. Нека преди да стигнем до десоциализацията, да се опитам да обясня какво означава социализацията:
„Социализацията е процес в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на Възпитание. Но възпитанието става целенасочено, под ръководството на ръководител (учител, авторитет) с цел да се постигнат определени резултати и да се формират желани и одобрени от обществото модели за поведение, които е желателно и поощрително да бъдат следвани. От своя страна социализацията е неорганизиран и стихиен процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати – както желани, така и резултати, обратни на общоприетите в обществото. Под въздействие на социалната среда индивидът може да усвои практики за постигане на целите, които са неприемливи за обществото – лъжа, насилие, пасивност и пр. и пр.“.
(още…)

За мен и кучетата

Още от малка съм отраснала с животни…куче, котка, рибки, костенурки, общо взето всичко, което можеше да се донесе вкъщи. Първото ни куче живя 11 години и беше немска овчарка – изключително умно куче. След като разбрахме, че не и остава още много живот с майка ми си казахме, че ще „пробваме малко и без куче“, да видим как ще е. Е определено не успяхме да издържим много. До колкото си спомням се мина около месец, преди да си взема следващото куче – Ардън, бяло хъски.

Но още от преди да взема Ардън, аз вече бях започнала да се занимавам активно с изложби, обучение на кучета, грууминг, а бях още малка – на около 13 години. Хората, които ми дадоха напътствия и ме съпровождат и все още в кинологията са Злати и Нина. С тях започнахме и според мен никога няма да можем да се отдалечим.
(още…)