Aussie in movement

Колкото повече, толкова повече

Колкото и да съм истински фен на приказките за „Мечо пух“, има някои ситуации, в които хич не съм съгласна с тази максима. Една от тях е част от киноложките изложби.
Все по-често ми се случва да видя снимки в Лицекнигата (Facebook) на кучета в неправилно движение, но хората се хвалят и хвалят колко е хубаво, а коментарите отдолу – още по-прекрасни. Какво имам предвид под неправилно движение – over reaching, на български може да бъде преведено като „преразкрач“ / „преувеличаване“ или вижте на картинката:

Over reaching

(още…)

За мен и кучетата

Още от малка съм отраснала с животни…куче, котка, рибки, костенурки, общо взето всичко, което можеше да се донесе вкъщи. Първото ни куче живя 11 години и беше немска овчарка – изключително умно куче. След като разбрахме, че не и остава още много живот с майка ми си казахме, че ще „пробваме малко и без куче“, да видим как ще е. Е определено не успяхме да издържим много. До колкото си спомням се мина около месец, преди да си взема следващото куче – Ардън, бяло хъски.

Но още от преди да взема Ардън, аз вече бях започнала да се занимавам активно с изложби, обучение на кучета, грууминг, а бях още малка – на около 13 години. Хората, които ми дадоха напътствия и ме съпровождат и все още в кинологията са Злати и Нина. С тях започнахме и според мен никога няма да можем да се отдалечим.
(още…)