самоед

Кучето НЕ се учи само̀

Днес, докато разхождах моята невероятно луда Чери (австралийска овчарка) минахме покрай едно вързано на каишка кученце, на което явно много му се играеше. Както винаги моята лудетина беше готова за игра и започна да прави надбягване с вятъра в кръг около другото куче, за да го примами да я гони. Собственичката на другото куче се смееше, докато нейният красавец я разнасяше насам-натам, опитвайки се все пак да докопа рунтавото дупенце на Чери. След около минута ми стана жал за жената (вътреше се като ветропоказател при ураган) и извиках Чери, за да не дразним повече кучето. Тогава тя каза една от любимите ми фрази, говорейки на любимеца си „Когато се научиш да слушаш и ти ще си пуснат така да си играеш“. Страхотен пример за изключително грешно възприемане на домашния любимец.
(още…)

„Де“социализация на кученцето

Когато си вземем малко кученце, все по-често развъдчика (или собственика на родителите) ни казва, че е много важно да социализираме кученцето. Нека преди да стигнем до десоциализацията, да се опитам да обясня какво означава социализацията:
„Социализацията е процес в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на Възпитание. Но възпитанието става целенасочено, под ръководството на ръководител (учител, авторитет) с цел да се постигнат определени резултати и да се формират желани и одобрени от обществото модели за поведение, които е желателно и поощрително да бъдат следвани. От своя страна социализацията е неорганизиран и стихиен процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати – както желани, така и резултати, обратни на общоприетите в обществото. Под въздействие на социалната среда индивидът може да усвои практики за постигане на целите, които са неприемливи за обществото – лъжа, насилие, пасивност и пр. и пр.“.
(още…)