малко място за големи хора

Днес станах свидетел на една случка в парка близо до нас. В заградено помещение за игра на кучета бяха пуснати свободно две кучета. Едното беше мъжки джак ръсел, а другото безпородно (кастрирано), подобно на голден ретривър женско куче. Стопаните стояха отстрани и си говориха, като от време на време им хвърляха по един бегъл поглед. Ако сте се сблъсквали с джак ръсели, то сигурно знаете, че повече от тях са много активни, доста често лаещи и подскачащи кучета. Нашият герой не се отделечаваше от стереотипа, но имаше и едно ужасно „качество“ – през цялото време ходеше и досаждаше на женската, ближеше я, скимтеше и се опитваше да ѝ се качва.

Тъй като аз бях с детето ми и двете ми кучета, останахме извън заграждението, но в близост, където има и детска площадка (кучетата извън нея, разбира се). Бях свидетел на това нахалстване в рамките на поне половин час, женската сядаше, въртеше се, ръмжеше, тичаше, криеше се при стопанина си – всички признаци, че това поведение от страна на мъжкия хич не ѝ допада. От страна на стопаните обаче – никаква реакция. В един момент, абсолютно очаквано от мен, женската реши, че чашата не е просто пълна, ами тотално е преляла, обърна се и го ухапа. Джак ръсела се пробва да се защити и от там тя си го наби както трябва – най-вероятно му остави една две малки дупки по врата. Той, като един истински мъж, започна да квичи и да бяга от нея, стопаните да ги гонят и за да ги разтърват ритнаха нея (защото тя го гонеше) и накрая тя си изяде боя от нейния стопанин, защото е нападнала другото куче.

Вярвате ли ми, че това е толкова често срещана гледка, стопаните да неглижират поведението на кучетата си, докато не се стигне до сбиване. Само, че аз не съм съгласна с това решение! В този случай не ставаше въпрос нито за йерархия, нито за инстинкт (женската беше кастрирана). Аз бих направила абсолютно същото, ако някой мъж ми досаждаше по този начин, най-вероятно би получил ограничителна заповед, ако пусна жалба срещу него. Защо тогава да позволяваме на кучетата си да досаждат на другите и да развалят разходката на друго куче (независимо женско или мъжко) и стопанин? Не е нужно кучетата да се „оправят сами“, все пак си имат стопани, които се грижат за тях и отговарят за възпитанието, обучението и държанието им. Това, което е нужно е ние да им обръщаме внимание, да ги наблюдаваме и да реагираме подходящо в ситуация, в която виждаме, че нашето или чуждо куче изпитват дискомфорт, неудобство или страх. Нека бъдем всички отговорни стопани.