Когато забременях, много се притеснявах как ще поднеса новината на роднини и приятели. Не знам защо, но чувствах, че това си е мой личен казус (и то си е така) и даже не исках да споделям с никого, докато не започне да ми личи вече. Но, за съжаление, нямаше как да се избегне, затова реших да се позабавлявам. На някои приятели съобщих по странни начини, просто за да им видиш изражението, казващо „ама…наистина ли???“, други разбраха от малко по-баналния в днешно време начин – Facebook, a трети – чистото и просто „Бременна съм.“.
С роднините стана по почти баналния начин. Бяхме се събрали някъде и ние изчакахме точният момент да им съобщим новината. След това, естествено, следваха радости, прегръдки, честитки и усмивки по лицата на хората. Чак не очакваш, че някой друг толкова много се радва за теб и твоят партньор.
(още…)
Усмихвам се любими.
Усмихвам се на теб дори.
Но таз усмивка пари,
защото плач за ней стои.
Защо се мъча, питаш ти?
Защо се стичат моите сълзи?
Защото моята любов си ти,
а аз за теб? Уви…
И вярвам, че ще се оправя.
Ще спре да пари моето сърце.
Усмивката сама ще дойде,
естествена, на моето лице.
А ти? Какво ще правиш?
Ще търсиш друга по-добра?
Дано и силно да се влюбиш,
да зная, че един от нас успя.
И ще те срещна, някога отново.
Ще се усмихна нежно и с любов,
ще се опитам нищо да не кажа,
живееш вече ти живота нов.
И ще обичам, обещавам.
Чувствата обаче ще пестя.
Душата си, на теб я завещавам,
дано покой намери тя.
Хич не обичам да съм вулгарна, за което искрено се извинявам, но тази фраза така ми се наби в главата, че не можах да я пропусна.
Днес рано сутринта в работата беше закачена една картинка на бялата дъска :
Прекрасно е, че хората знаят, че православните християни празнуват Трифон зарезан на 14 февруари, празникът на виното, даже и аз ще пийна една чашка поне.
Въпросът, който обаче се надига в главата ми е защо трябва толкова да мразим Св. Валентин?
(още…)
Раждаш се и току-виж те сложат в кутия. Израстваш в кутия. Играеш си с кутии. От една кутия отиваш в друга, докато минаваш през трета.
Живееш в кутия. Работиш в кутия. Купуваш си кутия.
Возиш се в кутия, дали ще е едноместна, двуместна, петместна или многоместна, няма значение.
Летиш в кутия.
Разболяваш се, затварят те в кутия.
Умираш – пак в кутия.
Цял живот – черно-бели кутии, цветни кутии, шарени кутии, боядисани кутии, естествени кутии, несъразмерни кутии, еднакви кутии, движещи се кутии, високи кутии…
Днес попаднах на една страхотна статия в Интернет. Един приятел беше пуснал линк в лицекнигата и аз я отворих от телефона, за да видя за какво става въпрос. Заглавието беше на английски и преведено означава „Шокиращи илюстраии, критикуващи обществото“. Естествено това пробуди интереса ми. След като видях на телефона първите 3-4 илюстраии реших, че това си заслужава усилието и станах от леглото и включих лаптопа. Естествено след няколко опита да Започнем уиндоус нормално, той се включи. Веднага отворих лицекнигата, името на приятеля ми, линкът постнат от него и от там – статията.
Мога да призная, че това описва и моята „малка погнуса“ от днешния начин на живот или по-скоро от начина на живот, който биха искали да водят повечето хора днес. И под хора визирам по-младите – от ученическа възраст до…40 някъде. Основните теми на илюстрациите са пари, секс, оргии и най-вече кифленство и безчувствие. Е, на мен определено ми направиха доста силно впечатление, надявам се да успеят да докоснат и някой друг.
P.S. И вчера един приятел ми прати още една статия. Там има описани даже още повече проблеми в днешното общество – замърсяването, „привидното щастие“, депресията и гореспоменатите естествено.
Другата статия…
Последни коментари