малко място за големи хора

Почти всички стопани, когато вземат своето четирикрако съкровище искат още от първия ден да го научат на нещо ново! Започва се с даване на много награди, повтаряне на команди и кучето много бързо започва да изпълнява всякакви неща. Само че има няколко тънкости при позитивното обучение, които спомагат за по-лесното, приятно и правилно учене на нови команди.

Това, което най-често виждам при стопаните е те да използват гласовата команда – примерно думата „седни“, преди кучето да знае какво означава тя. За жалост нашите животни не говорят български (дори и немски!) и те не могат да разберат смисъла на думите. Те се научават да разбират езика на нашето тяло първо, тъй като, когато общуваме с тях ние използваме тялото си – показваме им как да седнат, посочваме им къде да отидат, дори да го правим несъзнателно. Кучетата също общуват помежду си основно чрез езика на тялото, докато нашият говор – е признайте си, ние много често говорим безсмислени за тях неща. Аз много често обичам да си говоря с моите кучета, без да им казвам команди – просто обсъждаме нещата от живота. Те се научават често да игнорират думите, които излизат от устата ни, защото те не винаги са насочени към тях директно.

Първо трябва да научим кучето да извършва поредността от действия или поведение, които ние искаме от него, с помощта на награди и окуражаване на добрите изпълнения. Когато сме готови да заложим пари на това, че кучето ще го изпълни – то тогава сме готови да добавим и гласовата команда. Не искаме кучето да асоциира така или иначе безсмислената за него дума с небрежно и недоизпипано действие. Не трябва да добавяме гласова команда към изпълнението на кучето, до момента, в който това действие ни харесва на 100%.

Пример с командата „седни“ и поредността от действия, които извършваме, когато учим кучето ни на тази команда.

1. Даваме на кучето няколко наградки, за да знае, че имаме още в нас и са предназначени за него
2. Поднасяме наградката към нослето на кучето, така че то да бъде заинтересовано от нея
3. Преместваме ръката си от носа на кучето назад към неговото дупе, така че главата му да погледне нагоре и назад
4. Кучето инстинктивно сяда, за да успее да достигне наградата
5. Даваме наградата и похвалваме кучето
6. Освобождаваме кучето, като хвърлим наградки настрани или му кажем „хайде“ (ако то знае тази команда)
7. Повтаряме няколко пъти, но никога толкова, че на кучето да му омръзне и да започне да показва признаци на отегчение

Когато кучето изпълнява всеки път даденото поведение – то тогава точно преди да го извърши, добавяме гласовата команда, като добавим точка 1.1. – Казваме думата „Седни“. Командата се казва само веднъж, защото ние искаме срещу една гласова команда да стои едно изпълнение на действието. Ако повтаряме думите по много пъти, кучето ще си помисли, че не е нужно да изпълнява веднага, ами дори да забави с изпълнението след 3-4-5 повторения – то пак ще получи награда за действието си.

Много важно е да прецените дали кучето ще изпълни командата – не трябва да казваме гласовата команда, ако знаем, че кучето в момента е много разсеяно и няма да я изпълни – ако си върти главата настрани, ако диша тежко, ако си мърда ушите, ако не е заинтересовано от храната или изморено. Винаги започваме ученето на ново поведение на познато място, където кучето се чувства спокойно. Едва когато кучето изпълнява всяко повторение без грешка може да добавим разсейващи фактори към средата. Не може да очаквате, че кучето ви ще седне в парка, пълен с кучета и миризми, ако до преди това не е било перфектно навън, без дадените разсейващи фактори. Най-честият пример за това е как стопаните крещят след кучетата си „Елааа тууук“, когато го пуснат, тичат след него, гонят го, повтарят командата много пъти и кучето продължава да не идва. Преди да го извикате в тази ситуация, то кучето ви трябва да е дошло при вас всеки път след командата 1000 пъти вкъщи, 1000 пъти пред блока, 1000 пъти в парка без кучета на каишка и чак тогава може да опитате в парка пуснато. Ако виждате, че си играе с други кучета или се гонят, то по-добре не повтаряйте безсмислено командата, защото в 99% от случаите, кучето няма да ви чуе и ще ви игнорира.

Друго важно нещо, което трябва да имате предвид е интонацията, с която казвате командите. Тя трябва да бъде неутрална, нито много строго, нито много нежно и лигаво, достатъчно силно, че кучето ви да я чуе ясно. То трябва да се научи на „нов“ език и винаги е по-добре интонацията да бъде по един и същи начин. Това разбира се изключва командата „браво“ (или друга дума по ваш избор), която винаги трябва да бъде казвана с възклицание, с удоволствие, с похвала в гласа.

Понякога може да искаме да променим думата (или жест), която кучето свързва с някое поведение. Този процес става много лесно, ако се опитвате само да добавите нова команда към тази, която кучето вече познава. Запомнете, че кучето трябва да чуе новата команда първо, дори на този етап тя да е безсмислена, старата команда ще добави смисъл за него. Трябва да внимавате и да не „слепите“ двете команди една за друга – правилната формула за успех е „нова команда“ + една секунда пауза + „стара команда“ + награждаване = успешно учене на новата команда.

И може би НАЙ-важното от всичко дотук – ученето на нови команди трябва да е удоволствие и за двете страни. Когато на кучето му е приятно, получава награди, прегръдки, похвали, целувки – то тогава всичко ще му идва от вътре и ще имате куче, което не само изпълнява, ами няма търпение да започнете с тази Игра – обучението.