малко място за големи хора

Много често мои познати искат съвет от мен за кученца. Въпросите варират от коя порода да си вземат, от къде да го вземат, колко да е голямо до колко пъти да го хранят. От 15 години вече се занимавам с кучета и  това определено е изградило някакво доверие към мен относно тази тема.

Напоследък обаче, няколко пъти чух, че хората не искали да си взимат кученце от развъдник, защото това е „ужасно място, където разплождат кучетата без да ги отглеждат и грижат за тях“. Реших да напиша пост за това, за да мога да разясня какво всъщност означава развъдник за кучета.

1.  Признавам едно: думата „развъдник“ може би не е най-правилната. На английски думата e „kennel“, а човекът извършващ развъждането е „breeder“. Преди няколко дни видях може би най-точният превод на думата „развъдчик“  – селекционер. Човек, който се грижи за развитието на породата. Има една друга дума, която хората може би асоциират с развъдник и това е „ферма за кучета“, място където се развъждат кучета с цел продажба и никакво внимание към стандарта на породата.
2. Какво е развъдник? За да може един човек да каже, че има развъдник трябва да го е регистрирал в международната киноложка федерация(FCI). Това означава да подаде заявление с 3 желани от него имена за развъдника, като в сайта им може да се проверят текущите имена на всички развъдници. От FCI избират едно от имената, което не се доближава до някое вече текущо и в определен срок изпращат одобреното име и номер на развъдника в хартиен вид, нещо като Диплома. Ваше право като купувате кученце е да попитате за името на развъдника и номера му във FCI. След като има регистриран развъдник, всяко кучило на този селекционер носи това име (плюс специфично име за всяко кученце). Пример: развъдникът на моите две кучета се казва AussiePride (за австралийски овчарки) и първото ми куче се казва AussiePride SR Exceptional Choice, другото AussiePride Match Made in Heaven, което няма нищо общо с това собственикът как ще реши да вика на кучето (моите са респективно Деймън и Чери).
3. Родословие. Това е официален документ за произхода на кучето. В него се съдържат 4 поколения назад (името и номера на регистрация в Родословната книга на дадената страна). Родословието се издава единствено от одобрената федерация по кинология в страната, в която се е родило кучилото. В България тази федерация е БРФК, само тя и нейните Клубни членове имат право да издават родословия. Върху родословието пише номера на кучето, с което е регистриран в Родословната книга (Племенна книга) и така никое друго куче не може да има същият номер. На родословието също така пише номер на микрочип (ЕГН на кучето), който се намира в лявата част на врата на кучето и може да бъде прочетен със специално сканиращо устройство. Ако приемем, че родословието е личната карта на кучето, то микрочипа е ЕГН-то в нея. Времето за издаване на родословие от федерацията варира от 60 дни до 3 -4 месеца, в зависимост от страната, в която се намирате.
4. Здравословни изисквания. За да може едно куче (мъжко или женско) да бъде разплодено се изискват няколко изследвания. Те са абсолютно задължителни и ако кучетата ги нямат не би трябвало да бъдат допуснати до разплод от отговорника по развъдната дейност на дадения клуб. Едно от тези изследвания е за дисплазия, няма да влизам в подробности за изследването, само ще кажа, че минималната цена за него е 200 лв. В зависимост от породата се изискват и очни изследвания (минимум 50 лв за сертификат). Изисква се кучето да има всички ваксини и да е обезпаразитявано по схема. Изследване, които някои собственици могат да поискат също така е за бруцелоза (полово предавано заболяване). До тук сумата общо за двете кучета надхвърли 500 лв. Като някой ме пита после не може ли да си купи кученце за 150-200 лв… да знае причината.
5. Породен стандарт. Ако искате кученце и искате то да е „хъски“, например, то трябва може би да прочетете стандарта за хъскита. Идеята на стандарта е да пази описание на породата, такава каквато трябва да бъде. Отново в сайта на международната федерация можете да намерите стандарт за всяко едно куче: http://fci.be/en/Nomenclature/ . Това трябва да е и вашето изискване за кучето, за да може породата да продължи да притежава същите качества, каквито и преди 100-200 години.
6. Изложбени изисквания. Сега няма да обяснявам идеалогичната цел на изложбите, само ще кажа, че за да бъде допуснато куче до разплод (в България) трябва да има минимум три отлични оценки от изложби (в класове различни от бебе, подрастващо и младо). Това означава, че трима съдии експерти трябва да са преценили, че това куче няма дефекти, които са недопустими от стандарта, няма видими генетични проблеми (крипторхизъм, обратна захапка, катаракта); че това куче притежава характер, типичен и характерен за породата, не е страхливо или агресивно (което също може да бъде предавано на следващи поколения) и общата визия на кучето отговаря на стандарта. Участието на изложба струва 45лв в България, ако и двамата родители имат само минимума, това прави 270лв само за участия, не включвам пътни, подготовка и времето отделени за нея.
7. Разликата между развъдник и ферма. В развъдника се отглеждат кучета с цел селекция към по-добро, с цел развиване на породата, колкото и идеалогична цел да е това. В развъдниците кучетата са домашни любимци, за които се полага много голяма грижа, за да могат да представят породата си. Един развъдник може да има 2-3 кучета (дори само едно), а може и да имат 10-15, но за тях всекидневно се полагат много грижи. Фермата за кучета е място, където не се правят изследвания на кучетата, разплождат се максимално често с търговска цел и се разпродават основно в зоомагазини и през „Агенция за внос на кучета“. За това кученце няма как да ви гарантира никой, че е отгледано както трябва (дори, че е точно тази порода, която сте поискали).
8. Pet или Show клас. Както можете да се досетите, няма как в едно кучило всички кученца да са топ клас и да могат да се състезават на световно ниво. Затова селекционерите са ги разделили на два типа pet class или домашен любимец, който има някои дефекти, затова не може да бъде допускан до разплод; и show class – куче, което може да се състезава по изложби и има потенциал, може да бъде и развъждано.
9. Изисквания на развъдчика. В много развъдници, преди да можете да купите дадено кученце, ще ви бъдат зададени много, много въпроси. Отглеждането на куче е голяма отговорност, изисква много време и много внимание. Ако селекционерът види несериозно отношение към малкото кученце може и да откаже да ви го продаде. В някои развъдници клауза в договора за продажба е кучето да посещава изложби, други развъдчици настояват всеки месец да получават  обратна връзка за здравето и благосъстоянието на кучето. Развъдчикът е човекът, който може да ви даде информация за отглеждането на тази порода, за необходимите добавки към храната, за характерни за породата проблеми, специфики, които дори някои ветеринари няма как да знаят. Той е ваш приятел.

Като заключение ще кажа, че развъдникът е мястото, където един отговорен човек селектира здрави кученца, отговарящи на всички точки в стандарта. Още веднъж наблягам на думата отговорен, защото съм сигурна, че има и развъдници, които не спазват всички правила, но все пак сме хора – всички са различни.