Интернационален Правилник за развъждане (от F.C.I.)

FCI logo

От много време искам да преведа този правилник, но досега сякаш все не ми достигаше време. Преводът не е направен от легален преводач, лично аз си отделих почти цял ден, за да го преведа. Ако има някакви грешки в превода, ще се радвам да споделите, за да ги поправя (възможни са и граматически грешки, текстът не е малък).
Мисля, че Правилата за развъждане ще са полезни не само на собствениците на развъдници, но и на собствениците на кучета или бедещи такива, да знаят какви са официалните правила, за да може една връзка да бъде осъществена.
Статията е с официален източник: www.fci.be  – FCI Breeding Regulations

Превод: Светла Величкова
Моля не копирайте текста, без да упоменете, от къде сте го взели, счита се за кражба 🙂

Увод

  1.       Интернационалните правила за развъждане на Интернационалната федерация по кинология (F.C.I.) са задължителни за всички страни-членки и договорни партньори.
    •       Тези FCI правила за развъждане се прилагат директно върху всички страни-членки и договорни партньори. Това означава, че развъждането може да бъде извършвано само с родословни кучета, които имат благ темперамент; са здрави функционално и наследствено и са регистрирани в родословната книга или регистър, признати от FCI. В допълнение, те трябва да отговарят на изискванията, определени от съответната държава, членка на FCI или договорните партньори.
    •      Единствените кучета, които се считат за здрави в наследствено отношение, са тези, които предават типичните характеристики за породата, породен тип и темперамент, типичен за тази порода, без да показват нито един съществен наследствен дефект, който може да наруши функционално здравето на своите потомци. В тази връзка, членовете и договорните партньори на FCI са задължени да предотвратят всякакво преувеличение на породните характеристики в стандарти, които могат да доведат до увреждане на функционалното здраве на кучетата.
    •       Кучета с елиминиращи недостатъци, като например не благ темперамент, вродена глухота или слепота, заешка устна, цепнато небце, значителни дефекти по зъбите или аномалии по челюстта, PRA (Progressive retinal atrophy), епилепсия, крипторхизъм, монохридизъм, албинизъм, неправилни цветове на козината или са диагностицирани с тежка луксация (дисплазия), НЕ могат да бъдат развъждани.
    •      По отношение на наследствените дефекти, например HD (Hip Dysplasia) или PRA (Progressive retinal atrophy), страните-членки на FCI и договорните партньори са длъжни да записват засегнатите животни, да се борят с дадените дефекти по методичен начин, непрекъснато да записват тяхното развитие и да докладват на FCI по този въпрос, когато им бъде поискано. Ако се извършва ДНК тест, трябва да бъде проверена и заверена идентификацията на кучето (микрочип или татуировка) от ветеринаря, който взима пробата, както е и случаят с всеки един здравен протокол. Сертифицираният резултат на теста от лабораторията трябва да включва и идентификацията на кучето.
    •      FCI, страните-членки на FCI и договорните партньори са подкрепени от Научната Комисия във връзка с оценка, съдействие и консултации в борбата с наследствените дефекти. В случай, че Научната Комисия издаде каталог на мерките, същият задължително трябва да бъде приет и от Общия Комитет на FCI.
    •        Компетентност и отговорност за разплод се носи от страните-членки и договорните партньори на FCI и включва насоки за развъждане, съвети за развъждане и мониторинг на развъждането, както и воденето на Родословна книга.
    •       Страните членки на FCI и договорните партньори са задължени да изготвят свои собствени наредби за разплод на базата на Правилника на развъдната дейност на FCI, в която са установени целите за разплод. Такива наредби трябва да счетат по подходящ и разумен подход специфичните работни характеристики на съответните породи.

Търговците на кучета и „кучешките фермери“ се смятат за хора, които се фокусират върху покупката и продажбата на кучета, за да получат икономическа печалба, без предприемане на подходящи грижи за индивидуалното благосъстояние на кучето. Търговците на кучета и „кучешките фермери“ не се разрешава да осъществяват разплод под патронажа (отговорността) на членовете и договорните партньори на FCI.

  1.       Взаимните права и задължения на собствениците на женската кучка и мъжкото куче са основно уредени от националните закони, наредби, въведени от Националните Киноложки Клубове, техните клубове за развъждане или асоциации или частни споразумения. В случай, че тези регламенти и споразумения не съществуват, Правилата на FCI за развъдната дейност трябва да вземат превес.
    •       Развъдчиците и собствениците на мъжките разплодни кучета са силно съветвани да преговарят и  сключват писмен договор, преди всяко развъждане, където финансовите задължения и на двете страни са ясно определени.
    •      „Собственик“ на кучето е човекът, който легално е придобил животното, който „притежава“ кучето и който може да го докаже чрез правното притежание на валиден официален документ за регистрация и родословие.
    •       „Агент на мъжкото развъдно куче“ е или собственикът на мъжкото куче или лицето, което е получило разрешението от собственика да направи това мъжко куче на разположение за разплод.

Транспорт и разходи на женската

  1.       Препоръчително е собственикът или човек, на когото той може да разчита, да заведе кучката до и от мъжкия. Ако грижата за кучката отнема няколко дни, собственикът на кучката ще бъде финансово отговорен за разходите за храна, такса за отглеждане, ако е необходимо ветеринарни грижи и всякаква вреда на собствеността на развъдника на мъжкото куче, както и разходите за връщане.

Отговорност

  1.       Съгласно законите на отделните страни, човекът, който се грижи за даденото куче е отговорен пред закона за всички вреди, причинени от трети лица, през периода, в който кучето му бива поверено.
    Собственикът/агентът на мъжкото куче трябва да вземе това под внимание, когато кандидатства за застраховка за отговорност с лично покритие.

Смърт на женското куче

  1.       В случай, че женското куче почине, докато е под закрилата на агента на мъжкото куче, последният трябва да подсигури сертифицирането на смъртта и причината за това от ветеринарен лекар. Той трябва да информира собственика на кучката за смъртта и причината за нея възможно най-скоро.
    В случай, че собственикът на женската иска да види мъртвата кучка, агентът на мъжкото куче не може да отхвърли това искане.
    В случай, че смъртта на женската кучка се е случила поради небрежност на агента на мъжкото куче, същият е длъжен да обезщети собственика на женското куче за загубата.
    Ако се установи, че агентът на мъжкото куче, по никакъв начин не носи отговорност за смъртта на кучката, собственикът на женската кучка се изисква да възстанови на агентът на мъжкото куче всички разходи, направени в резултат на смъртта.

Избор на мъжко разплодно куче

  1.       Агентът на мъжкото куче е длъжен да чифтоса кучката само с кучето, посочено в договора. Ако това мъжко куче не е в състояние да се чифтосва, не може да бъде заместено от друго мъжко разплодно куче без предварителното съгласие на собственика на женската.

Случайно заплождане

  1.       В случай, че кучеката бива неволно заплодена от куче, различно от това, което е договорено, агентът на мъжкото разплодно куче, който държи женската под свое попечителство, трябва да уведоми собственика на женското куче и да възстанови всички разходи, произтичащи от това случайно заплождане.
    В случай на случайно развъждане е забранено да се извършва заплождане на родословната кучка с първоначално предвиденото куче.
    В такива случаи, агентът на мъжкото куче не може да таксува собственика на женското куче с такса за разплод.

Удостоверение за разплодни услуги

  1.       Агентът на мъжкото куче трябва да декларира в писмена форма, че заплождането се е случило с уговореното за разплод мъжко куче. С подписа си той удостоверява, че той е бил очевидец на това чифтосване.
    Ако организацията, която поддържа Родословната книга, с която кучилото ще бъде регистрирано, изисква използването на конкретни документи, това е работа на собственика на женската, за да ги получи, да ги попълни правилно и да поиска агентът на мъжкото разплодно куче да ги подпише.Задължително е този сертификат за услуги за развъждане да съдържа следната информация:
  •       Име и регистрационен номер в Родословната книга на мъжкото куче.
  •      Име и регистрационен номер в Родословната книга на женското куче.
  •       Име и адрес на агента / собственика на мъжкото куче.
  •      Име и адрес на агента / собственика на женското куче, по време на чифтосването и евентуално датата, на която е закупена кучката.
  •      Място и дата на чифтосването.
  •        Подпис на агента на мъжкото куче и на собственика на женскат
  •       Ако организацията, която поддържа Родословната книга, където ще бъде регистрирано кучилото, изисква сертифицирано фотокопие или извлечение от Родословието на мъжкото куче, то агентът на мъжкото куче тябва да се заеме да даде тези документи, без такса, на собственика на женското куче.

Плащане на такса за заплождане

  1.       Собственикът на мъжкото куче може да откаже да подпише сертификат за услуга за заплождане преди да получи таксата, договорена за заплождането. Не му е разрешено, обаче, да задържи женската кучка като обезпечение.
  2.   Ако мъжкото разплодно куче не извърши оплождането по някаква причина, или кучката не иска да се заплоди, където заплождането не може да бъде осъществено, собственикът на мъжкото куче има право да поиска таксите, описани в точка 2. Въпреки това той не може да поиска заплащане на таксата за заплождане.
  3.   Отделно от таксата за заплождане, която е била договорена, собственикът или агентът на мъжкото куче няма бъдещи права върху кучилото.  По-конкретно, той няма право да вземе кученце от кучилото.
    Въпреки това, ако има взаимно съгласие, че таксата за заплождане ще бъде кученце от кучилото, то трябва да бъде направен договор в писмен вид преди оплождането.Писменото споразумение трябва да включва следните разпоредби, които трябва да се спазват:
  •       Датата, когато собственикът на мъжкото куче може да избере кученцето.
  •      Датата, когато собственикът на мъжкото куче ще получи кученцето, което е избрал.
  •       Датата, на която собственикът на мъжкото куче трябва да избере кученце (след която дата, той губи правата си на избор).
  •      Датата, на която собственикът на мъжкото куче трябва да дойде, за да вземе кученцето (след която дата, той губи правото за получаване на кученце).
  •      Споразумение за транспортните разходи.
  •        Специални разпоредби, в случай на мъртвородерно кучило, едно единствено кученце или в случай, когато избраното от собственикът на мъжкото куче малко почине, преди същия да успее да го вземе.

Ако женската остане безплодна

  1.   След като оплождането е било извършено коректно, се счита, че мъжкото куче е изпълнило своите задължения и собственикът на мъжкото куче има право на договорената такса за заплождане. Това обаче не означава непременно, че кучката ще забременее. Ако кучката остане безплодна, то собственика на мъжкото разплодно куче трябва да предложи или беплзатна услуга за заплождане при следващо разгонване или да възстанови процент от таксата за заплождане. Такова споразумение трябва да бъде направено в писмена форма и да бъде включена в договора за заплождане преди самата скачка.
    Срокът за безплатно оплождане изтича при смърт или прехвърляне на собствеността на мъжкото разплодно куче, или при смърт на женската кучка.
    В случай, че може да се докаже (чрез анализ на спермата), че мъжкото куче е стерилно в момента на оплождането, на собственика на женската трябва да се възстанови таксата за заплождане.

Изкуствено осеменяване

  1. Кучетата трябва да бъдат в състояние да се възпроизвеждат по естествен път. Изкуствено осеменяване не трябва да се използва на животни, които не са се оплождали естествено преди. Изключения мога да бъдат направено от националната киноложка организация за подобряване здравето на породара, за благосъстоянието на женската кучка или за запазване и увеличаване на генетичния фонд в рамките на породата.
    В случай, че кучката бъде оплодена изкуствено, ветеринарният лекар, събиращ спермата на разплодния мъжки трябва да издаде писмено сертификат към организацията, която поддържа Родословната книга, където ще бъде регистрирано кучилото. В този сертификат трябва да се посочва, че прясна или замразена спермата наистина е произведена от договореното куче за разплод. В допълнение, агентът на мъжкото куче трябва да даде, без такса, всички документи, изброени в точка 8 на собственика на женското куче.
    Разходите за събиране на спермата и извършване на осеменяването са за сметка на собственика на женската. Ветеринарният лекар, извършващ осеменяването трябва да потвърди на организацията, която поддържа Родословната книга, че кучката е била оплодена изкуствено със спермата на първоначално предвиденото мъжкото куче. Този сертификат трябва да включва и мястото, и датата на осеменяване; име и регистрационен номер в Родословната книга; име и адрес на собственика на женската.
    Собственика на мъжкото разплодно куче, от което е взета спермата трябва да представи на собственика на кучката подписан сертификат за услуги за разплод, в допълнение към сертификата на ветеринаря.

Прехвърляне на развъдни права – споразумение за преотстъпване

  1. По правило, собственикът на женската кучка по време на оплождането се счита за развъдчик на кучилото. Правото за ползване на кучката или развъдния мъжки може да бъде прехвърлена към трето лице, посредством договор. Задължително е подобен документ за прехвърлянето на размножителни права / договор за заемане, да бъде изготвен писмено преди оплождането да бъде извършено. Писменото споразумение за прехвърляне на правата за разплод, трябва да бъде записано в срок с подходящата организация, която следи Родословната книга, и ако се налага с породния клуб.
    Договорът за заемане трябва да бъде приложен към регистрацията на кучилото. Той трябва ясно да очертава правата и задълженията на двете договарящи се страни. Наемателят на куката се смята за собственик, както се разбира от тези правила, от деня на раждането на кученцата, докато бъдат отбити от майката.

Общи положения

  1. Кученца от чистопородни кучета от същата порода, които имат FCI признати родословия, без никакви възражения или ограничения върху тях от националната киноложка организация (например: без ограничена регистрация, която не им позволява разплод), се считат за породисти кученца и имат правото да им бъдат издадени FCI признати родословия.
    Ограничена регистрация може бъде отменена само от националната киноложка организация, която го е установила.
    Като правило, кученцата се продават и се прехвърлят към частно лице, на чието име трябва да бъде издадено експортно родословие.

 

  1. FCI признати родословия са сертификат по-скоро за родство, отколкото за качество на регистрираното куче.

Регистрация на кучило в родословната книга

  1. При липса на други споразумения, новия собственик на бременната кучка автоматично става селекционерът (развъдчикът) на очакваното кучило.
  1. Всяко куче, развъдено и регистрирано в страна-членка на FCI или договорен партньор, трябва да бъде снабдено с постоянна и нефалшифицируема идентификация; тази идентификация трябва да бъде записана на неговото родословие. Ако се извършва изследване за родителство, международните стандартни маркери трябва да бъдат използвани и резултатите трябва да бъдат на разположение в регистъра на националната киноложка оганизация. Идентифицирането на кучето (микрочип или татуировка) трябва ад бъдат сертифицирани, ако се събира ДНК.
    Кучилото се регистрира в родословната книга на страната, където собственикът на женскот куче има законно пребиваване. Кученцата ще носят неговото име на разввъдник. В случай, че собственикът на женската пребивава в друга страна членка на FCI за (не)определен период от време, от него зависи да прехвърли името на развъдника в срок, преди да са се родили кученцата.
    Той трябва да кандидатства за прехвърлянето към новата национална киноложка организация и тази организация трябва да информира, след това, и FCI. След това, собственикът на името на развъдника може да разпложда изключително в държавата, в която е прехвърлено името на развъдника.
    Изключния се правят в случаите, когато развъдчика (селекционера) на куче пребивава в страна, която няма призната от FCI родословна книга. Този развъдчик може да регистрира кучило в друга страна, която има такава родословна книга, призната от FCI. Развъдчиците трябва да подават заявления за регистрация за всяко едно чистопородно кучило. Всички кучила трябва да бъдат напълно регистрирани в същото време; това включва и всички кученца, които се отглеждат до датата на подаване на заявлението за регистрация.
    Родословията, които всъщност представляват акт за раждане, трябва да бъдат издавани само за правилният произход (потекло).Обикновено една женска бива комбинирана само с един мъжки за същото кучило. В случаи на отклонения, развъдните клубове са длъжни, с разходи, покрити от развъдчика, да имат доказан произход чрез ДНК тестове.

Правила за развъждане за страните-членки

  1. Правилата за развждане на страните-членки и договорните партньори могат да надхвърлят тези на FCI в техните изисквания, но не могат да бъдат (несъвместими) в конфликт с правилата на FCI за развъждане.

Заключение

  1. Тези Регламенти за развъждане на FCI от 1979 година заменят Интернационалните правила за развъждане на Монако от 1934 година. В случай на различия в мненията по отношение на правното тълкуване на текста, немската версия на този документ ще има предимство.
  •  Одобрена на Общото събрание на FCI На 11 и 12 Юни, 1979г. в Берн.
  • Преводът е ревизиран от правната комисия в Winterthur на 22 Януари, 1990

Частите в удебелен и наклонен шрифт са приети от Основния комитет на FCI в Мадрид, Февруари 2013. Измененията влизат в сила веднага.

Последни публикации